Белоградчишките скали са огромно скално образувание. Високи 200 метра, те се простират на площ от над 90 км2. Намират се в западната част на Предбалкана в близост до гр. Белоградчик. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици. Освен причудливите образувания, действията на стихиите са изградили и множество пещери, като броят им надвишава 100! Скалите са разделени на три основни групи – Фалковска, Централната и Збеговската, като Централната е най-голямата между тях, а всяка скала от всяка група си има свое име, пряко свързано с нейния облик или друга по-забележителна нейна характеристика. Целият потенциал на това разнообразие от природни скривалища и убежища е бил разпознат още от древни времена и скалите дълго време са служели за отбранителна крепост на населяващите ги хора.
Централна група:
|
|
Легенди
Момина скала , както подсказва името й, е оприличена на глава на млада девойка.
Няма легенди около наименованието на Пчелен камък . Неговото име е свързано с далеч по-проста причина. Той е кръстен така заради кошерите на диви пчели, които се намират там.
Легендата за Боров камък разказва, че по него момците от региона измервали своята смелост и сила, като правели надпревари помежду си за това кой ще се изкачи най-бързо по него. Победителят ставал войвода и взимал за жена най-хубавата девойка. Овчарят Божан отдавна копнеел за красавицата Елка, обаче в щастливия ден, когато преварил всички в изкачването на скалата, разбрал, че Елка била отвлечена от турци. Така той всеки ден изкачвал своето стадо до върха на скалата, която гледала над турския чифлик, и свирел на кавала си скръбни песни за своето либе. Веднъж, потънал в своята тъга, Божан свирел на кавала си и не отвърнал на зова за внимание на овена на своето стадо. Силното животно не останало доволно и искало да накаже своя пастир, затова се засилило и бутнало Божан от скалата. Двамата полетели надолу към пропастта, а овцете, верни на своите водачи, се втурнали след тях. Така Божан и цялото стадо осъмнали мъртви в подножието на Боров камък.
Няма легенди около наименованието на Пчелен камък . Неговото име е свързано с далеч по-проста причина. Той е кръстен така заради кошерите на диви пчели, които се намират там.
Легендата за Боров камък разказва, че по него момците от региона измервали своята смелост и сила, като правели надпревари помежду си за това кой ще се изкачи най-бързо по него. Победителят ставал войвода и взимал за жена най-хубавата девойка. Овчарят Божан отдавна копнеел за красавицата Елка, обаче в щастливия ден, когато преварил всички в изкачването на скалата, разбрал, че Елка била отвлечена от турци. Така той всеки ден изкачвал своето стадо до върха на скалата, която гледала над турския чифлик, и свирел на кавала си скръбни песни за своето либе. Веднъж, потънал в своята тъга, Божан свирел на кавала си и не отвърнал на зова за внимание на овена на своето стадо. Силното животно не останало доволно и искало да накаже своя пастир, затова се засилило и бутнало Божан от скалата. Двамата полетели надолу към пропастта, а овцете, верни на своите водачи, се втурнали след тях. Така Божан и цялото стадо осъмнали мъртви в подножието на Боров камък.
В близост до него се намира Орлов камъk . Смята се, че това място някога било дом на всякакви диви животни, но най-величествени и горди от тях били орлите. Обаче в местността се заселило племе, което започнала да ловува дивите птици. Жрецът и останалите старейшини на племето казвали, че не бива да се ловуват орлите, тъй като се кланели на бог орел и това било грешно, но самонадеяните младежи не се вслушвали в тези слова. Веднъж на един от младите, наречен Властимир, се присънил богът орел и го предупредил, че много голямо нещастие ще сполети племето, когато то излови и последния орел.
|
Властимир пренебрегнал предупреждението и заедно с останалите продължили да убиват птиците. Така един ден, когато ятото значително намляло, младите отново излезли на лов, обаче стрелите им, насочени към орлите, се обръщали към тях самите и младежите един по един падали мъртви. Стрелата на Властимир се обърнала срещу него и в предсмъртните си мигове той признал пред своя брат Станимир за голямата си грешка. Станимир се върнал при племето и разказал за гибелта на другарите си. Тогава жрецът наредил да се започне молитва за прошка към стария бог орел. Три дни племето се молело и на третия се явил най-младият от орлите с перо в уста. Жрецът взел перото за знак за прошка, но казал, че повече орли няма да се появят в небето над скалите. Така и станало. Само Орлова скала останала за спомен за могъщите птици, които хората от племето пропъдили от своите земи.