Сгушена в полите на западните Родопи, на около 1150м надморска височина, в близост до Ягодинската пещера и едва на 1,5км от Триград, се намира една от най – загадъчните пещери на Балканите – „Дяволско гърло“. Определяме я като такава, тъй като за разлика от другите пещери, тя не впечатлява своите посетители с великолепните си образувания, а с историята и мистериозните събития, които се крият зад нейните стени и от хилядолетия подхранват човешкото въображение.В пещерата може да се видят множество подземни водопади, включително най-високият подземен водопад на Балканския полуостров (42 м.).
Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала - "Бучащата зала". Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра - в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 метра,през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 м от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала - "Бучащата зала". Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра - в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 метра,през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 м от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
ЛЕГЕНДАТА ГОВОРИ
Загадъчността, която витае около пещерата, е дала началото на многобройни легенди още от далечното минало, когато траките са били владетели на тези земи. Те смятали, че „Дяволско гърло“ е портал към отвъдното и хвърляли тук умрелите си вождове и войни, за да им осигурят безсмъртие. Освен това „Дяволско гърло“ се свързва с прословутата легенда за Орфей. Според нея именно тук музикантът се опитва върне любимата си Евридика от царството на мъртвите. Благодарение на своята лира и невероятната си песен той успява да достигне до Хадес и да се договори с него. |
За да спаси душата на своята жена Орфей трябвало да следва Хермес до изхода на подземното царство, а след него да върви Евридика, като условието било певецът да не се обръща да погледне любимата си, защото в противен случай тя отново щяла да се върне при Хадес. Изходът вече се виждал, когато силен грохот (смята се, че местоположението на тази случка е именно Бучащата зала) заглушил стъпките на жената, Орфей, притеснен, забравил всичко и се обърнал, за да провери дали тя не се загубила. Протегнал се към нея, но сянката й започнала да се отдалечава.
Дяволското гърло е известна и с обитателите си – най-голямата колония от дългокрили прилепи, която зимува в Балканския регион. В България се радваме на 33 от срещащите се в Европа 35 вида прилепи. Дяволското гърло дава убежище на 4 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони. Това са:
|